Радой Ралин, „Пресита“

Пресита

Дотегнаха ни вашите полемики,
безкрайните ви спорове и тези.
Дотегнаха ми всички постижения
и полети нагоре в стратосферата.

Разкъсахте живота ни на формули,
сърцата ни дори механизирахте,
не можем като хора да говорим,
не можем да се смеем и да мислим.

Отблъскваме годините си с бързане,
пилеем си душите по илюзии.
На двадесет години сме изгърбени
и вехнем в младините си нечути.

Къде остана прежния лиризъм?
Забравихме ли образите чисти
в сонатите, поемите, картините
на всички неизвестни и велики?

От всичко сме преситени до дъно –
дори мечтите станаха банални.
Скръбта престана вече да е скръб,
а колко малко още сме живяли.

Дотегнаха ми вашите полемики!
И ние се превърнахме на формули,
които нямат никакво решение.
Къде вървим, о хора безизходни?…

Радой Ралин