Когато усетим, че носим емоционални товари от миналото, с които искаме да се разделим, е време да си зададем въпроса „Как да простим?“. В тази статия предлагам обобщение на ключови насоки от книгата на Бхакти Вигяна Госвами „Йога на прошката“. Но първо нека разгледаме как той описва обидата:
Какво е обидата?
Обидата е вид невротично състояние на ума и когато говорим за прошка или за това да се научим да прощаваме, става дума за лекуването на ума. В Йога-сутрите се посочват пет причини на страдание: авидя – невежество, асмита – забравяне на истинското ни „аз“, рага – привързаност, двеша – отвращение, абхинивеша – страх от смъртта. Според йогата обидата представлява разновидност на двеша, което значи ненавист, отхвърляне, несъгласие с нещо, бунт срещу нещо, което не мога да приема при никакви обстоятелства. Подобно състояние е източник на страдание и е много важно да разберем това.
Обидата е вид съсредоточеност върху болка, която са ни причинили или ни се струва че са ни причинили. Всъщност, в 80% от случаите тя е напълно измислено нещо. Думата „прощавам“ означава да се сбогувам с нея („forgive“). Обида значи, че постоянно се връщам към някаква болка, а прошка значи да не се връщам, да я оставя в миналото. Това е важен момент.
Да простим значи да оставим всякаква надежда за по-добро минало.
Следва обобщение на стъпките от алгоритъма на прошката, направено от Бхакти Вигяна Госвами:
Как да простим: Да си зададем въпроса „Защо не искам да простя?“
Следващата крачка е да си зададем въпроса: Защо все пак не искам да се откажа от обидата, какво ми дава тя? Понякога човек си казва: „Как да простя? Та нали тогава ще остана беззащитен! Ще бъда обезоръжен!“ Но обидата е един трън, който някой е забол в сърцето ни и ние го носим със себе си. Той боли и набира, но ние си казваме: „Щом се появи врагът ми, ще извадя този трън и ще убода него“. Изпитваме голяма вътрешна съпротива, която крещи: „Не мога! Това е твърде много за мен! Той ми причини твърде силна болка!“ Понякога „забравяме“ обидата като я закопаваме дълбоко в тайниците си. За да се освободим от нея, трябва да разберем защо не искаме да го направим. Дали това не ни дава някакво чувство на гордост, на достойнство, на сила?
Познавам двама човека, които постоянно враждуват помежду си. Те са абсолютно непримирими и никой не иска да отстъпи на другия. Причината е, че и двамата са обзети от илюзията, че това ще ги направи по-слаби. Това е много често срещано явление – човек си мисли, че по този начин той се обезоръжава и проявява слабост. Понякога целият живот се върти около някаква глупава обида. Затова втората стъпка е хубаво да разбера защо не искам да се освободя от обидата, от какво се страхувам. И в същото време да осъзная, че мога да живея и без нея.
Как да простим: Да разберем каква цена плащаме за обидата
След това трябва да разберем каква цена плащаме за обидата. А тя е много голяма – или ставаме абсолютно пасивни, или се съсредоточаваме върху нещо, което не си струва и постоянно плащаме с енергията си, която потъва в тази черна дупка. Дадохме примера с кредита, който иска постоянно обслужване. Това е причината някои хора непрекъснато да спят или да боледуват. Това прераства в патологични форми, особено потиснатата обида, която човек крие дори от самия себе си. Тя, обаче, е вътре в нас и постоянно расте, докато не се превърне в чудовище. За да я изтръгнем, е важно да разберем цената, която плащаме за нея. Да вземем, например, пушенето – трябва да си отговоря дали наистина съм готов да платя цената: замърсяване на белите дробове, което е предпоставка за рак, болка, задушаване и т.н. Каквото и да вземем – алчност, похот, гняв – за всичко това сме принудени да плащаме твърде висока цена.
След като ясно осъзнаем тази пречка в себе си, трябва да си представим, че сме се освободили от нея и да се почувстваме като волна птица. Визуализацията на това освобождаване е изключително важно. Нагърбили сме се с този тежък товар и с него изкачваме склонове, а трябва просто да го оставим.
Как да простим: Да погледнем през очите на другия
Друг важен момент е да се опитаме да погледнем случилото се през очите на другия. Понякога се обиждаме на някого, без да знаем какво стои зад обстоятелствата. Затова е важно да се опитваме да погледнем всичко през очите на другия. Един прокурор в Америка, получавал премия всеки път, когато успявал да прати някого в затвора. Веднъж осъдил една млада жена на около 30 години, която се занимавала с проституция, продажба на наркотици и ред други престъпления на 15 години затвор. Един ден той получил от нея писмо, в което тя го молела да отиде при нея и да си поговорят. Той отишъл и тя му казала „Не искам да ви доказвам нищо, просто искам да чуете моята история. Знам, че вече нищо няма да се промени“. И тя му разказала цялата си трагична съдба и как за да изхранва децата си ѝ е било необходимо да продава тялото си. След този случай от прокурор той станал адвокат, от обвинител се превърнал в защитник, защото след като чул другата страна, пред него се открило ново измерение.
Как да простим: Да открием скритият в ситуацията урок
Следващата крачка е да разберем какво да извлечем от ситуацията: защо ми е била изпратена? Това, което ни се случва, не е случайно. То се връща при нас, за да ни научи на нещо. Не трябва да пропускаме да си извлечем урок. В противен случай то ще се връща безкрай.
Как да простим: Да имаме подходящи очаквания
Много често нашата непримиримост и обида спрямо другите и спрямо самите себе си е породена от прекалено високите изисквания, които поставяме. Идеализираме както себе си, така и другите. Предявяваме им завишени изисквания, а след това се изненадваме, че са обикновени хора. Обиждаме се, а за тях това е напълно неочаквано. Кой е виновен? Самите ние. По същия начин изискванията, които поставяме пред себе си, понякога също са твърде високи. Опитваме се да живем по нереалистично високи стандарти. Трябва много ясно да разбираме собственото си ниво и да действаме в съответствие с него. Да сме реалисти, но при това да се опитваме да се извисим. Също така трябва да помним какво очакваме за себе си – за себе си очакваме милост, снизхождение, а за другите – справедливост. Това не е правилно. Милостта е за всичко, това е законът на милосърдието.
За повече насоки и ценни идеи как да преодолеете емоционална болка, препоръчвам да прочетете цялата книга „Йога на прошката“, а ако желаете да споделите какви неща на вас са ви били полезни по пътя към прошката или имате въпроси, може да ми пишете във фейсбук тук.
Be First to Comment