Джазът е музика, синоним на свободата и насладата от живеенето. Той е начин на живот, изпълнен с творческа радост и импровизация, откъсваща ни от злободневието. Отпускайки хватката на психическите окови, джазът приканва към разширяване на човешките способности – да мислим, да чувстваме, да действаме.
Престъпвайки в света на джаза, се озоваваме в началото на голямо приключение.
В този пост споделям първите стъпки, които съм предприел, описвайки най-слушаните от мен музиканти и музиката им така, както съм я почувствал.
Miles Davis – Kind of blue
С неповторимия си стил, Miles Davis разобличава фалша на представите за ограничения и изнася на преден план дързостта. Музиката му те поставя в медитативно преклонение, като пред природна стихия. Постоянно търсещ нови форми на изразяване, Miles Davis и неговото творчество показват разгръщащото се разнообразие, принципа на вечната промяна.
Албумът му Kind of blue (с участието на Bill Evans, John Coltrane…) е обявен за джаз албум номер 1. Чрез първият запис „So what“ възприемаш света от по-висока перспектива. Звуците те обгръщат и издигат над сивия делник. Тромпетът му е проблясък на усмивка в притъмнена стая, топлина от приятелско ръкостискане и тъга, сладка като бонбони „Merci“.
Албумът му Kind of blue (с участието на Bill Evans, John Coltrane…) е обявен за джаз албум номер 1. Чрез първият запис „So what“ възприемаш света от по-висока перспектива. Звуците те обгръщат и издигат над сивия делник. Тромпетът му е проблясък на усмивка в притъмнена стая, топлина от приятелско ръкостискане и тъга, сладка като бонбони „Merci“.
Coleman Hawkings – Samba para bean
Музиката на Coleman Hawkings вплита душата и тялото в танца на радостта. Инжектира въодушевление и ни зарежда с щастие, което да разпространяваме в света. Записите му са безкраен празник и универсалния фон на живота. Подходящи са за бар на плажа, хижа в планината, официални коктейли, философски разговори в задушевна обстановка или доза приятно настроение в началото на деня. Музиката е олицетворениe на изначалното щастие, с което сме родени, а Coleman Hawkings знае как да го провокира в нас. Саксофонът му подканва да забавим оборотите и да превключим на детската ни игривост.
John Coltrane – Spiritual
Музиката на John Coltrane те събужда. Би имала ползотворно въздействие върху хора, желаещи да разберат и осъзнаят. Звуците приемат образа на покана да приемеш себе си и света. Унасяйки се от неговия саксофон, ставаш част от урок по мъдрост, плодовете от който узряват като отговори в съзнанието ти. Стъпка по стъпка Coltrane те отвежда до вътрешната ти сила, готова да бъде използвана за сътворяване на мечтите ти. Записите му могат да провокират интензивни преживявания, от онези, които спират дъха или да подействат като прохладен бриз, освежаващ ума.
Pharoah Sanders – The Creator has a master plan
Музиката на Pharoah Sanders е като градина с горски плодове: вкусни и красиви в дивотата си. Малко тръпчиви или прекалено сладки за сетива, избягващи разнообразието, придържащи се към средните стойности. Заслушваш се повече и в теб се появява образа на диво животно – дръзко и предизвикателно, уповаващо се единствено на собствените си инстинкти – силни и древни, извиращи от благодатните извори на Природата. Това е музика, обединяваща крайностите, примиряваща противоречията. Записите на Pharoah Sanders са гимнастика за душата, разтягаща способността ѝ да възприема, увеличаваща обхвата ѝ на мислене, чувстване и действане. Ако сте в период на колебание или затруднение, това е музиката за вас. Отдайте ѝ се и тя ще ви прекара през непроходимите пътища, в най-тъмната нощ, за да стигнете до светлината на утрото, с изгряващото слънце, обещаващо нови открития.
Chet Baker – Almost blue
Chet Baker е лирикът на джаза. Музиката му е поезия, разкриваща любовта в нейната цялост. Записите му представляват анатомия на чувстването, пълна със скици на любовните преживявания. Това е Музика за влюбени – очакващи любовта, живеещи с любовта, съжаляващи за любовта, но най-вече за поклонниците пред нейната красота. Любовта се разкрива пред нас във всичките ѝ нюанси – нежното докосване в пролетно утро, изгарящата прегръдка в летен ден, меланхолията на падащите листа в есенния залез, студът на зимния ден или нежността на снега. Chet Baker е за всеки миг – за да не угасва влюбеността в нас. Творчеството му е откровение, разкриващо истината, че красота има и в тъгата, и в радостта. А у нас оставя впечатлението, че и радостта е своеобразна тъга, а тъгата – радост.
Be First to Comment