Хосе Ортега-и-Гасет, „Бунтът на масите“ (1)

Когато говорим за нашия живот, обикновено забравяме според мен най-същественото: животът ни всеки миг и преди всичко е съзнание за нашите възможности. И не би имало смисъл да се нарича живот, ако всеки един миг не ни предлагаше повече от една възможност. В такъв случай по-скоро той би бил чиста необходимост. Но ето го: този твърде странен факт – животът – притежава основното свойство винаги да открива пред себе си няколко изхода, които защото са няколко, придобиват характер на възможности. Тези предели наричаме „обстоятелства“. Животът е да се намираш вътре в „обстоятелството“ или в света. Защото това е първоначалният смисъл на идеята „свят“. Свят е репертоарът от нашите житейски възможности. Следователно не е нещо външно и чуждо на нашия живот, а е истинската му периферия. Представлява онова, което можем да бъдем, т.е. житейска потенциалност. За да се осъществи тази потенциалност, трябва да придобие конкретни измерения или, казано с други думи, онова, което сме, е само нищожна част от това, което можем да бъдем. Ето защо светът ни се струва толкова огромен, а ние, които сме вътре в него, изглеждаме толкова незначителни. Светът, или нашият възможен живот, винаги излиза извън пределите на съдбата ни или на действителния ни живот.