„По следите на изгубеното време“, Марсел Пруст

Дори в най-незначителните си прояви ние не сме едно материално цяло, еднакво за всички, с което всеки трябва само да се запознае, както със съдържанието на завещание или с текста на поемни условия. Нашето социално „аз“ е продукт на хорската мисъл. 

Design You Trust

Дори най-простото действие, което ние назоваваме „да видим някой познат“, е до голяма степен интелектуална дейност. Ние изпълваме физическата външност на личността, която виждаме, с всички наши представи за нея и в нейния цялостен портрет безспорно нашите представи вземат превес. Те така съвършено изпъват бузите, така вярно прилепват към извивката на носа, така добре умеят да придават съответната отсенка на тембъра на гласа, който е сякаш само материална обвика, че всеки път, когато видим това лице и чуем този глас, ние всъщност гледаме и слушаме собствените си представи. 

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

    FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

    Be First to Comment

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *