Стараех се да бъда добра – започваха да ме използват, стараех се да обичам – не се получаваше

Писмо от читател до Сергей Лазарев:

Дълго време не можех да разбера за себе си – какво е любовта към човек? Каква е тя? Любовта към Бог е ясна. А тази към човека не можех да уловя: общо взето, я разбирам, но усещам, че нещо ми убягва.

Дълго мислих, разсъждавах, стараех се да обичам и все го докарвах до чревоугодничество, до ласкателство. Стараех се да бъда истинска и да помагам искрено, но и това не ми се удаваше, започваха да ме използват. Бях и мека и твърда, както Вие съветвахте – но пак не се получаваше!

Изведнъж ми просветна – уважение! Просто всеки човек трябва да се уважава. 

Влизам в храма и виждам да върви един млад пълничък отец – старая се с все сили да го уважавам, покланям му се ниско, взимам благословия. Влизам в някой бутик, виждам модерна гримирана продавачка и започвам да я уважавам с все сили, поздравявам я, искам ѝ съвет и ѝ благодаря. 

Направо се старая с все сили. Към всички. 

И изведнъж – чудно! Всички наоколо започнаха да се отнасят към мен с уважение. И преди не са ме обиждали, но сега започнаха да ме канят навсякъде като почетен гост (например на юбилея на фирмата или на рожден ден). 

И осъзнах, че първата стъпка към любовта е уважението. А втората – безкористността. 

Ето сега съм на този етап. А когато се стараеш да уважаваш човека, то нещо се случва. Може би това е такъв вид Любов?

Коментар на Сергей Лазарев:

Вие сте открили страхотно решение. Работата е там, че инстинктът за самосъхранение предизвиква във всеки от нас желанието да бъдем първи, да победим другите, да се извисим над всички. Това е нормална, естествена подбуда, която става опасна тогава, когато забравим противоположната възможност. Трябва не само да се стремим към първото място, но и да бъдем готови да се озовем на последното. Защото най-важното е любовта, независимо от това на кое място се намираме.

Човек печели винаги, във всяка ситуация. Когато човек е на „първо място“ той получава повече видими облаги, но подсъзнателното му устремяване към Божественото отслабва. Когато човек е на „последно място“, той е ощетен, но има повече възможности да усеща любов.

Замислих се над смисъла на думата „уважение“. „Да важи“ означава „да има тежест, значение, ценност“. Уважението е признание, че друг човек също може да бъде пръв. Ако аз, желаейки да бъда пръв, признавам, че всеки друг може да бъде пръв, значи осъзнавам, че на фино ниво всички сме равни и единни. Ако всеки от нас в същността си е Божествен, то независимо от всички външни различия, ние все пак сме единни и последният наистина може да стане пръв.

Така че истината отдавна е известна. Но за да я осъзнаем трябва да извършим дори и малък, но все пак подвиг. А по-точно да преодолеем своята зависимост от инстинктите и да усетим първичността на любовта.

Откъс от книгата на Сергей Лазарев „Опит в оцеляването“
Повече за Лазарев и книгите му може да прочетете във фейсбук страницата – Сергей Николаевич Лазарев или на lazarevsn.bg