Животът е мъдър учител, който ни преподава ценни уроци, а трудностите и проблемите не са случайни, те са най-ефективният му метод на преподаване. В тях винаги е заключено нещо ценно и необходимо за личностното ни израстване.
В съвременната психология истинността на тази гледна точка се доказва от изследванията на феномена посттравматичен растеж („Посттравматичен растеж или защо проблемите са скрити възможности“).
Възприемайки този модел за света, пред нас се разкриват много възможности. Една от тях е психологическият метод, който ще опиша в няколко статии. Ако имате упорити проблеми, от които не намирате изход, ви предлагам да експериментирате с него. Той е гъвкав и подходящ за различни ситуации, a прилагането му предизвиква прилив на сила и енергия, лекота и вдъхновение. Методът се състои от три стъпки, които ще разгледаме детайлно. Започваме с първата:
ПРИЕМАНЕТО – изход от омагьосания кръг
Приемането е първата изключително важна стъпка. Чрез него ние заявяваме, че сме готови да заемем позицията на ученик и да признаем, че животът е нашият мъдър учител. Ако не предприемем крачката с приемането, често се случва да се въртим в омагьосан кръг. Изправени пред проблемна ситуация безрезултатно зацикляме между борбата с нея или опити за бягство.
- на физиологично ниво това се проявява с постоянен стрес и напрежение
- на психично ниво или чувстваме емоции насочени към външния свят като гняв, раздразнение, недоволство или изпитваме емоции насочени повече към себе си – чувстваме се слаби, тъжни, потиснати, несигурни
- на ниво поведение сме или фрустрирано активни, налагащи се с невротични опити да се справим или заемаме крайно пасивна позиция и се опитваме да избягаме от проблема.
Въпреки, че до болка са ни познати тези опити, водещи до минимален или никакъв резултат, не знаем какво може по-различно да направим. Точно това е най-подходящото време за предприемане на стъпката приемане. Това е крачката, която ни отвежда извън омагьосания кръг.
- на физиологично ниво изключва стресовата реакция
- на психично ниво се появява успокоение, притихване, в което съзнанието ни се прочиства
- на ниво поведение успяваме да действаме по нов начин, по-адаптивен и зачитащ особеностите на ситуацията
Приемането не е примирение, а активна позиция на ученика, който заявява „приемам изпитанието и ще положа усилия да си взема изпита с отличен“. То не е просто интелектуално разбиране, логично обяснение или отвлечено философско твърдение от рода на „добре, аз съм ученик и ситуацията ме учи на нещо, но все още ми е много гадно и не искам това да се случва“. За да бъде истинско и полезно, в приемането трябва да се ангажират и емоциите, и чувствата ни. Приемането е цялостно психофизиологично състояние и преживяване, което настройва съзнанието ни на ново ниво. На това ново ниво вникваме в дълбочината на случващото се и пред нас се разкрива вътрешния му смисъл.
Помислете как, кога и къде във вашия живот вече сте преживявали подобно приемане. Може би имате пример за ситуации, които са се изменили в положителна посока след като сте извършили приемане. А ако не се сещате, значи тепърва ви предстои да наблюдавате подобни интересни процеси. Понякога ефектът е толкова бърз и непредвидим, че ни се струва цяло чудо. Приемането освобождава и отблокира, то е първата стъпка от метода за справяне с проблеми, на която отделихме специално внимание. В следващи статии ще разгледаме останалите две стъпки.
Прочетете още:
В омагьосан кръг съм. Има ли изход?
Посттравматичен растеж или защо проблемите са възможности
Готов ли си за решения?
Be First to Comment