Херман Хесе, „Сидхарта“ (3)

– Щастието е твой спътник – каза му Камала на раздяла – врата след врата се разтварят пред теб. Как става така? Някаква магия ли правиш? 

Сидхарта каза: 
 – Вчера споделих с теб, че умея да мисля, да чакам, да постя, ала ти сметна, че от тези неща няма никаква полза. Но от тях все пак има полза, и то голяма, Камала, ще видиш. Ще видиш, че глупавите самани, които живеят в гората, са научили много добри неща, неща които вие не умеете. Завчера все още бях брадясал просяк, вчера целунах Камала, а не ще мине много време и аз ще стана търговец, ще имам пари и всички онези неща, които ти смяташ за важни. 



– Така е – съгласи се тя. – Ала какво би станало с теб, ако не бях аз? Какъв щеше да бъдеш, ако Камала не бе ти помогнала? 
 – Скъпа Камала – каза Сидхарта и се надигна, – когато дойдох при теб, аз направих първата крачка. Твърдо бях решил да се науча на любов от най-прекрасната жена. От мига, в който взех това решение, вече знаех, че ще го изпълня. Знаех, че ще ми помогнеш, знаех го още при входа на горичката, когато за първи път ме погледна. 
 – А ако не бях пожелала? 
 – Но ти пожела. 

Чуй, Камала: когато запратиш камък във водата, той по най-прекия път се насочва към дъното. Същото става и тогава, когато Сидхарта има някаква цел, когато вземе някакво решение. Сидхарта не върши нищо, той само чака, мисли, пости, ала в същото време минава през всички неща по света, както камъкът през водата, без да свърши нещо, без да се помръдне; той се чувства привлечен, той се оставя да пада. 




Неговата цел го привлича към себе си, защото той не допуска в душата си нищо, което да противоречи на целта му. Ето това е научил Сидхарта при саманите. То е същото, което глупците наричат магия и за което смятат, че е дело на демони. Нищо не е дело на демони, демони няма. Всеки може да омагьосва, всеки може да постига своите цели, когато умее да мисли, когато умее да чака, когато умее да пости. 

Камала го слушаше внимателно. Тя обичаше гласа му, обичаше пламъка на очите му.