Квантова психология във „Въстаналият прометей“ на Робърт Уилсън

Според нашата терминология „съзнанието“ (каквото и да значи това) и неговото съдържание са функционално идентични. Обичайната система за класификация на съдържанието като „мен“ (част от „съзнанието“ и „не-мен“ („външното“) може да се премахне и тогава се осъзнава единството на перцептивното поле. Ние ставаме Метапрограмисти.

Можем да очакваме това от триумфа на теорията за полето и общата теория за системите в социологията, антропологията, квантовата теория и т.н. Все още сме силно шокирани, когато го преживеем, а не просто говорим за него. Когато „Аз“ и „моят свят“ (перцептивно поле) станат едно, „Аз“ съм тотално трансформиран, както е в „пречистващия огън“ по думите на мистиците.

Опитайте следната илюстрация: приемаме, че четете у дома. Огледайте стаята. Забележете, че всичко в зрителното ви поле – мебели, картини или постери по стените, компютъра, килими, телевизор или липсата му и т.н. – е в известен смисъл ваше създание или съ-създание. Вие и/или вашата съпруга или съквартиранти сте избрали всичко, което е влязло в стаята.

Освен това вие сте избрали или избрали съвместно тази конкретна стая от милиони стаи на планетата, където бихте могли да живеете. Следователно тунелът на реалността на тази стая от милиони стаи по планетата, където бихте могли да живеете. Следователно тунелът на реалността на тази стая в един много истински смисъл е бил „създаден“ или „проявен“ от вас от цяла вселена от безкрайни възможности.

Разбира се, само най-фанатичният фройдистки или будистки мистик ще твърди, че цялата ви житейска история по същия начин е била „избрана“ от вас. Спрете обаче и помислете за момент: житейската история, която си мислите, че имате, частта, която е съхранена в мозъка ви като „памет“ със сигурност е била избрана“. Дори не можете да си спомните всичко, което е станало през последните пет минути. Ако се опитате да бъдете във вътрешен покой (пасивни, не-вербални) и в продължение на една минута забелязвате всичко, ставащо във вашето поле, ще бъдете смазани от хиляди впечатления, които не сте в състояние да каталогизирате и съхраните.

Заключение: кои сте и кои си мислите, че сте, е продукт, редактиран и оркестриран от вашия мозък. Всеки, който срещате е „художник“, създал подобно творение.

Що се отнася да Вселената „извън“ вас: разбира се, вие не сте я създали, Но точно защото вие не сте я създали, не можете никога да я познавате… освен приблизително. Това, което знаете и смятате за „Вселената отвън“, е друга част от мозъка ви, направила от веригите си модел, който вие отъждествявате с Вселената отвън.
Това е смисълът на идеята, че съзнанието и неговото съдържание са функционално идентични.