Сега знам какво представлява светът и го приемам – и с доброто, и със злото. Разбрах, че да живееш творчески, означа да живееш все по-безкористно, все повече в света, да се идентифицираш с него и да го промениш, така да се каже. Изкуството, както и религията, струва ми се, е просто подготовка, посвещаване в начина на живот. Целта е освобождаване, свобода, което означава поемане на по-голяма отговорност. Да продължиш да пишеш отвъд точката на себереализацията, изглежда безсмислено и възпиращо. Овладяването на коя да е форма на изразяване неизбежно води до окончателното изразяване, сиреч овладяване на живота. В това царство човекът е съвсем сам, лице в лице със самите елементи на Сътворението. Става дума за експеримент, чийто резултат не би могъл да се предвиди. Ако е успешен, целият свят ще бъде повлиян, и то по начин, непознат досега.
…
Единственото ми желание, засилващо се непрестанно, е да давам. Само усещане за сила и богатство, до което това води, е някак си плашещо, защото неговата логика е сякаш прекалено проста. Едва когато се огледам около себе си и осъзная, че огромната част от себеподобните ми отчаяно се опитват да се вкопчат в онова, дето притежават, или да умножат притежанията си, аз започвам да прозирам, че мъдростта да даваш не е толкова проста, колкото изглежда. В основата си даването и получаването са едно и също нещо и зависят от това дали човек живее отворено, или затворено. Ако живееш отворено, се превръщаш в медиум, предавател; живеейки по този начин, подобно река, живееш живота си максимално, носиш се по течението му и умираш, за да заживееш отново като океан.
Хенри Милър из „Колосът от Маруси“
Be First to Comment