Мисли на Айнщайн за живота и света

„Училището ме провали и аз провалих училището. То ме отегчаваше. Учителите се държаха като сержанти. Исках да уча това, което исках да знам, но те искаха да уча за изпита. Това, което ненавиждах най-много, беше състезателната система и най-вече спортовете. Поради това нямах никаква стойност и няколко пъти ми предлагаха да напусна.

Това беше католическо училище в Мюнхен. Чувствах, че жаждата ми за познание беше удушавана от учителите ми; оценките бяха единственото им средство за измерване. Как може един учител да разбере младежта с такава система?

От 12-годишна възраст започнах да подозирам авторитетите и да съм недоверчив към учителите. Учих главно вкъщи, първо от моя чичо, после от един студент, който идваше да се храни с нас веднъж седмично. Той ми даваше книги за физика и астрономия.

Колкото повече четях, толкова по-объркан бях от реда на вселената и безредието на човешкия ум, от учените, които не се съгласяваха относно въпросите „как“, „кога“ и „защо“ на творението.

Тогава един ден този студент ми донесе „Критика на чистия разум“ на Кант. Четейки Кант, станах подозрителен към всичко, на което бях научен. Спрях да вярвам в познатия Бог на Библията, а по-скоро в мистериозния Бог, изразен в природата.

Основните закони на вселената са прости, но защото сетивата ни са ограничени, не можем да ги обхванем. Творението има определен модел.

Ако погледнем това дърво отвън, чийто корени търсят вода под тротоара, или цвете, което изпраща сладкия си мирис на опрашващите пчели, или дори нашите собствени същности и вътрешните сили, които ни карат да действаме, можем да видим, че всички танцуваме на мистериозна мелодия, и, че свирача, който свири тази мелодия от загадъчна дистанция – каквото и име да му дадем – Творческа сила или Бог – се изплъзва на всяко книжно познание.

Науката никога не е завършена, защото човешкия ум използва само малка порция от своя капацитет и човешкото изследване на собствения си свят е също ограничено.

Творението може да е духовно по произход, но това не означава, че всичко създадено е духовно. Как мога да ти обясня такива неща? Нека приемем, че светът е мистерия. Природата не е нито само материална, нито изцяло духовна.

Човекът, също, е повече от плът и кръв; в противен случай никакви религии не биха били възможни. Зад всяка причина има друга причина; началото или краят на всички причини остава да бъде намерен.

Обаче, едно нещо трябва да бъде запомнено: няма следствие без причина и няма беззаконие в творението.

Ако нямах абсолютна вяра в хармонията на творението, не бих се опитвал 30 години да го изразя в математическа формула. Само човешкото осъзнаване на това, което прави със своя ум, е нещото, което го възнася над животните и му позволява да осмисли себе си и взаимоотношението си с вселената.

Вярвам, че имам космически религиозни чувства. Никога не съм можел да разбера как някой може да задоволи тези чувства чрез молене на ограничен обект. Дървото отвън е живот, една статуя е мъртва. Цялата природа е живот, а животът, както го наблюдавам, отхвърля Бог, наподобяващ човека.

Човекът има безкрайни измерения и открива Бог в своята съвест. Една космическа религия няма догма различна от тази да научи човека, че вселената е рационална и, че неговата най-висша съдба е да го осмисли и да съ-творява с нейните закони.

Харесва ми да преживявам вселената като хармонично цяло. Всяка клетка има живот. Материята, също, има живот; тя е втвърдена енергия. Нашите тела са като затвори и аз очаквам с нетърпение да бъда свободен, но не спекулирам какво ще ми се случи.

Сега живея тук и моята отговорност е в този живот тук. Занимавам се с природни закони. Това е работата ми тук на Земята.

Светът има нужда от нови морални импулси, които, страхувам се, няма да дойдат от църквите, силно компрометирани, както са били през вековете.

Може би тези импулси трябва да дойдат от учени от традицията на Галилео, Кеплер и Нютон. Въпреки неуспехите и гоненията, тези хора отдадоха животите си, за да докажат, че вселената е единичен обект, в който, вярвам, човекоподобен Бог няма място.

Истинският учен не се трогва от похвала или от обвинение, нито проповядва. Той разкрива вселената и хората идват доброволно, без да са насилвани, за да обхванат ново откровение: редът, хармонията, величествеността на творението!

И когато човек стане осъзнат за удивителните закони, които управляват вселената в перфектна хармония, той започва да осъзнава колко е малък. Вижда дребнавостта на човешкото съществуване, с неговите амбиции и интриги, неговото верую ‚Аз съм по-добър от тебе‘.

Това е началото на космическата религия в него; дружбата и човешкото служене стават негов морален кодекс. Без подобни морални основи сме безнадеждно обречени.

Ако искаме да усъвършенстваме света, не можем да го направим с научното познание, а с идеали. Конфуций, Буда, Христос и Ганди са направили повече за човечеството, отколкото е направила науката.

Трябва да започнем със сърцето на човек – с неговата съвест – и ценностите на съвестта могат да се проявят чрез безкористна служба на човечеството.

Религията и науката вървят заедно. Както съм казвал преди, науката без религията е саката и религията без науката е сляпа. Те са взаимозависими и имат обща цел – търсенето на истината.

Затова е абсурдно религията да забранява Галилео или Дарвин или други учени. И това е също толкова абсурдно, както когато учените казват, че няма Бог. Истинският учен има вяра, което не означава, че той трябва да се съгласи с дадено верую.

Без религия няма благотворителност. Душата, дадена на всеки един от нас, е движена от същия жив дух, който движи вселената.

Аз не съм мистик. Опитите да открия законите на природата нямат нищо общо с мистицизма, въпреки че пред лицето на творението се чувствам много смирен. Сякаш се проявява дух, безкрайно превъзхождащ човешкия. Чрез моите търсения в науката познах космически религиозни чувства. Но не се притеснявам да бъда наречен мистик.

Вярвам, че няма нужда да се тревожим относно това какво се случва след този живот, докато изпълняваме дълга си тук – да обичаме и да служим.

Имам вяра във вселената, защото е рационална. Закон лежи в основата на всяко събитие. И имам вяра в призванието си тук на Земята. Имам вяра в моята интуиция, езикът на моята съвест, но нямам вяра в спекулацията за Рай и Ад. Загрижен съм за този живот – тук и сега.

Много хора мислят, че прогресът на човешката раса е базиран на преживявания от емпирично, критично естество, но аз твърдя, че истинското познание може да се придобие само чрез една дедуктивна философия. Защото интуицията е това, което усъвършенства света, а не простото следване на утъпкания път на мисълта.

Интуицията ни прави да наблюдаваме несвързани факти и след това да мислим за тях, докато всичките могат да бъдат поставени под един закон. Да гледаме за свързани факти означава да се придържаме към това, което имаме, вместо да търсим нови факти.

Интуицията е бащата на новото познание, докато емпиризмът е нищо освен акумулирането на старо познание. Интуицията, не интелекта, е нашето „Сезам, отвори се“.

Наистина, не е интелектът, а интуицията, която развива човечеството. Интуицията казва на човека какво е неговото призвание в този живот.

Не ми е нужно обещание за вечност, за да бъда щастлив. Моята вечност е сега. Имам само един интерес: да изпълня моето призвание тук, където съм.

Това призвание не ми е дадено от родителите или обкръжението ми. То е индуцирано от някои непознати фактори. Тези фактори ме правят част от вечността.“

Алберт Айнщайн

Превод: Даниел Троев
Източник: https://creativesystemsthinking.wordpress.com/2014/02/16/how-einstein-saw-the-world/