В САЩ страховите и тревожните разстройства са най-честите психологични и психиатрични проблеми, засягащи около 20% от населението, и водещи всяка година до 40 милиарда долара загуби в производителността.
Джоузеф Леду е неврологът, който съставя първата карта на т.нар. „страхова верига“ в мозъка, областите – съсредоточени в амигдалата и прилежащите и структури – които пораждат способността ни да реагираме на заплахи и опасности. Но с новата си книга, той иска да преначертае тази карта. След години на научни изследвания Леду е убеден, че отчасти поради собствената му работа, повсеместно в науката е разпространено погрешно схващане, подвеждащо разбирането ни за страха и безпокойството.
Лесно е да се разбере как това недоразумение е било прието: хората и животните имат приблизително еднаква мозъчна верига за защита срещу заплахи. Също така, много изследвания върху животни се използват за изясняване на страха и безпокойството при хората.
Леду твърди, че дейностите на тази основна невронна отбранителна система не отговарят за преживяването на страх въпреки, че в изследователите смятат така, използвайки инстинктивното и отбранително поведение на животните като еквивалент на по-сложното явление „да се страхуваш“. По-скоро тревожността и страхът възникват само след като „страховата верига“ несъзнателно е възприела и реагирала на първия сигнал за опасност – не от една единствена част на мозъка, а от много.
Според Леду за целите на научното изследване е от решаващо значение да се приеме,че чувствата на страх и тревожност са фундаментално човешки. Само човек може да се събуди през нощта и да се тревожи за своята спестовна сметка или относно това дали животът има смисъл.
Когато се появи опасност, мозъкът включва отбранителен режим, откривайки заплахата по-бързо от нашето съзнание, изпращайки заповеди на мозъка и тялото да подготвят всички системи за предприемане на действия. Само след като този процес е започнал, се пораждат в съзнанието емоциите страх и безпокойство и само, ако имаме мозък, който може да осъзнава себе си, има способността да концептуализира всичко това, да го етикетира лингвистично и да го интегрира чрез мисли и спомени. С други думи, страхът и тревожността се преживяват само когато има съзнание, което да ги интерпретира като такива.
Според Леду проблемът е в това, че в областта на научните изследванията се е превърнало в разпространена практика да се действа така, сякаш има малко или никакво разделение между инстинктивните реакции на заплахите и самите чувства на страх и тревожност. Той смята, че страхът и безпокойството са различни явление, изискващи участието на множество области, включително и тези, отговарящи за сложни функции като езика и паметта. Да чувстваме страх означава да бъдем осъзнати за него – така че въпросът къде точно възникват чувствата като страх и тревожност в мозъка е тясно обвързан с тайната на самото съзнание.
Ето защо разглежданият от Леду проблем повдига големите въпроси в науката, но според него е резултат от една малка, погрешна преценка. „Грешката, която направих, беше семантична“ – грешката е била да се определи амигдалата като част от „страховата верига“ и това довежда до всички негативните последствия. Може би по-добро име е „вериги за защита и оцеляване“, но чрез използване на думата „страх“ към отбранителната верига, допринася за объркването и смесването на напълно различни мозъчни системи.
За Леду последиците са ясни: Ние все още не разбираме толкова, колкото бихме могли, ако езикът ни за описване на страха и тревожността е по-точен и ясен. В скорошна статия в „New York Times“ психиатърът Ричард Фридман пише: „С няколко изключения, всеки по-голям клас от сегашните психотропни лекарства – антидепресанти, антипсихотици, лекарства против тревожност – основно са насочени към същите мозъчни рецептори и невротрансмитери, както техните предшественици, разработени през 1950 и 1960г.“
Леду отбелязва, че фармацевтичните компании се отдръпват от бизнеса с тревожността, вярвайки, че разработените от тях лекарства не работят.
„Но лекарствата правят точно това, за което са разработени насочени към „страховата верига“, но не и към самите страх и тревожност. И всичко това е заради езика“, казва Леду. „Страхът и тревожността: ние мислим за тях като чувства, с които искаме да се справим. И все пак всъщност не изучаваме страха и тревожността.“
За повече материали и въпроси за справяне със страх и тревожност можете да ми пишете на daniel.troev@trainer.bg
За повече материали и въпроси за справяне със страх и тревожност можете да ми пишете на daniel.troev@trainer.bg
Източник: ANeuroscientist Argues That Everybody Is Misunderstanding Fear and Anxiety
Прочети още:
„5 стъпки за преодоляване на тревожността“
„Тайната на оздравяването според Норбеков“
„Справяне с тревожността чрез неврогенезис и невропластичност“
Be First to Comment