Мисълта променя мозъка, клетките и гените ни

Всяка минута тялото ни реагира и се променя в отговор на преминаващите през съзнанието ни мисли. Изследвания показват, че само с мисъл може да се повлияят позитивно всички системи в организма. Научен факт е, че мисълта стимулира мозъка ни да отделя невротрансмитери – химични вещества, позволяващи предаването информация между неговите части и нервната система. Невротрансмитерите повлияват телесните ни функции като хормоналната секреция, храносмилането, чувството на щастие, тъга и стресовата реакция.

Нашите очаквания, нагласи променят биохимията на мозъка и неговата структура, което предизвиква истински физиологични и психични резултати като например по-малко умора, понижена реактивност на имунната система, повишени хормонални нива и редуцирана тревожност, промяна в сърдечния ритъм, дишането, напрежение в мускулите и изпотяване.

Мислите променят мозъка ни

Вече е научно потвърдено, че начина ни на живот променя нашия мозък. Мислите ни наред с емоциите и поведението променят формата и функциите му. Този процес се нарича невропластичност и продължава през целия ни живот. Всички имаме една и съща мозъчната структура, но различията в ежедневието ни активират различни центрове и стимулират създаването на различни невронни връзки. Така мозъкът ни става отражение на индивидуалния ни живот.

Запишете се за консултация и психотерапия за преодоляване на тревожността

Мисловните и емоционалните състояния физически се отпечатват в мозъка. Ако се стресираме и изнервяме за всяко малко нещо, мозъкът ни ще изгради и укрепи тези връзки. Колкото по-често това се случва, толкова повече ще ни стане навик да реагираме така. В един момент негативните мисли и емоции ще станат преобладаващото ни състояние. Днешните негативни мисли и състояния на стрес, притесненост, раздразненост или нараненост ни правят по-уязвими за същите неща утре. И така ден след ден ние ставаме все по-склонни да преживяваме тези състояния. Негативността води до повече негативност и се образува омагьосан кръг.

Мислите програмират клетките ни

Мисълта е електро-химично събитие, случващо се в нервните клетки, предизвикващо каскада от физиологични промени.
Всяка клетка в тялото ни има хиляди рецептори. Всеки рецептор е устроен да усвоява конкретен протеин или пептид. Когато сме ядосани, тъжни, тревожни, развълнувани, щастливи или нервни, всяка емоция и чувство стимулират различен вихър от невропептиди. Тези пептиди преминават през тялото и се свързват с рецепторите, които променят цялостно структурата на клетката. Интересен процес настъпва при клетъчното делене. Ако клетката е била изложена на даден пептид повече отколкото на друг, новата клетка ще има повече рецептори за възприемането на първия. Съответно клетката ще има по-малко рецептори за пептидите, които по-малко са въздействали старата клетка.

Ако бомбардираме клетките си с пептиди от негативни мисли и емоции буквално ги програмираме в бъдещето да получават повече от тях. Също така се понижава броя на рецепторите за позитивните пептиди, което ни прави предразположени към негативността.

Една клетка се сменя с друга клетка средно за два месеца. Добрата новина е, че може да препрограмираме негативните си клетки да бъдат по-позитивни чрез усвояването и прилагането на методи и практики за промяна на мислите и емоциите като например медитацията или навика да сме благодарни.

Мислите повлияват гените ни

Ние разговаряме с гените си с всяка мисъл, появяваща се в съзнанието ни. Разрастващата се изследователска област на епигенетиката доказва, че този, който сме, е продукт на нещата, които ни се случват в живота, а те пък променят начина, по който гените ни работят. Гените се включват и изключват в зависимост от преживяванията ни. Те са в постоянна обратна връзка с нашите мисли и случващите ни се неща. Не се променят самите гени, но се променя генната активност – стотиците протеини, ензими и други химични вещества, регулиращи клетките ни.

Смята се, че около 5% от генните мутации са вследствие на директен здравословен проблем. Останалите 95% от гените, свързани със заболявания, са повлиявани по един или друг начин от житейски фактори. Някои от факторите като събития от детството не са под наш контрол, но някои са: моделите ни на мислене и поведение, начина на хранене, физическите упражнения, управлението на стреса, емоционалните състояния. Не сме в такава степен подвластни на биологията, в каквато се е смятало в миналото. В голяма степен активността на гените ни се определя от мислите, отношението и нагласите ни. Епигенетиката доказва, че възприятието и мислите ни контролират биологията, което ги поставя на шофьорското място. Ние имаме избор каква информация да изпратим към гените си. Колкото по-позитивна е тя, толкова по-позитивен отговор ще получим.

Всички тези факти показват важността и смисъла от придобиването на по-голям контрол върху нашето съзнание и повече познания относно механизмите, по които моделите на мислене и поведение работят. Също така дават насоки как чрез изграждането на позитивни навици можем да поддържаме добро психично здраве, което ще повлияе цялостното ни благополучие. В нас е силата да живеем пълноценно и щастливо, а първата стъпка по този път е нашето съзнание.

източник: www.thebestbrainpossible.com