НОВАТА НАУКА ЗА СТРЕСА

В  TED презентацията „Как да направим стреса наш приятел“, здравния психолог Кели Макгонигал представя важни изследвания от новата наука за стреса.

Резултатите от тях показват, че нагласата ни към стреса и начина, по който мислим и действаме в стресовите ситуации, определят тяхното въздействие върху здравето и живота ни.

Това показват резултатите от изследване, проведено в рамките на 8 години с 30 хил. американци. В началото на хората са зададени два въпроса: „Колко стрес преживяхте през предходната година?“ и „Какво ви е отношението спрямо стреса?“ Хората, преживели много стрес през предходната година показват 43% повече риск от смъртност. Но това се оказва вярно само за тези, имащи негативно отношение към стреса. Хората, които също преживяват стрес, но смятат, че не им вреди, са с най-малък риск спрямо всички в изследването. Дори тези без стрес са с по-голям риск. За периода от 8 години 182 хил. американци умират поради убеждението и вярата им в негативните влияния на стреса.

Прочетете още: семинар „Стресът – път към здравето“ – 15 декември, 19:00 ч.

Това изследване показва как промяната в начина, по който мислим за стреса, може да има положително въздействие върху нас. Променяйки нагласата си към стресовата реакция, се променя и реакцията на нашето тяло.

По време на стресова реакция, преформулирането на преживяванията по положителен начин, променя ефекта им. Например туптящото сърце и ускореният пулс могат да се разглеждат като източник на енергия.

В експериментални условия група хора правят точно този метод и получават положителни резултати. Чувстват се по-малко стресирани и тревожни и усещат повече увереност. Но може би най-интересният ефект е, че физическата реакция също се променя. При типичната стресова реакция се ускорява пулсът и кръвоносните съдове се стесняват – затова и хроничния стрес се свързва с сърдечносъдови заболявания. Но в изследването, променяйки нагласата си към стреса към положителна и полезна, кръвоносните съдове на участниците не се свиват. Все още са с ускорен пулс, но ефекта върху тях е различен. Техният сърдечносъдов профил наподобява този в моментите на радост и кураж. Този феномен може би е предопределящ дали човек ще получи причинен от стрес сърдечен удар на 50 години или ще доживее до 90.

Следващия път, когато сте под стрес и започнат неприятните симптоми, си кажете:

„Това е моето тяло, помагащо ми да се справя с предизвикателството. Сърцебиенето ми дава енергия. Учестеното дишане зарежда с кислород мозъка ми. Усещанията не са приятни, но знам, че по този начин организмът ми ми дава сила, за да се справя с трудността и да се адаптирам към промяната.“

Само чрез изричането на тези думи, тялото ви започва да го вярва и стресовата реакция става по-здравословна и по-полезна.  

Другото откритие на новата наука за стреса е свързано с важен, но подценяван аспект на стресовата реакция – стресът ни прави по-социални. В основата на това е хормонът окситоцин, т.нар. „хормон на гушкането“. Той е и невромедиатор, който стимулира социалния инстинкт, подтиква ни да поддържаме близки взаимоотношения, повишава емпатията и подсилва желанието ни да помагаме.

Окситоцинът присъства и в стресовата реакция. Той е толкова част от нея, колкото е адреналинът, провокиращ сърцебиенето. Окситоцинът ни мотивира да търсим подкрепа и да споделим на някого как се чувстваме. Когато животът е труден, стресовата реакция иска да сме обградени от хора, които ги е грижа. Тя дава възможност да забелязваме кога някой покрай нас е в стрес, за да може да си помагаме

Окситоцинът освен на мозъка, въздейства и на тялото. Той защитава сърдечносъдовата ни система от негативните влияния на стреса – той има противовъзпалително действие, помага на кръвоносните съдове да са оптуснати, а не свити. Също така въздейства и върху сърцето – подпомага регенерацията на сърдечните клетки и възстановяването им от нанесената вреда. А най-хубавото е, че всички тези ползи от окситоцина биват подсилени от социалната подкрепа. Когато помагаме или някой помага на нас отделяме повече от хормона, а стресовата реакция става по-здравословна и се възстановяваме по-лесно.
Тялото ни има вградена способност за устойчивост на стрес в самата стресова реакция. Включващият механизъм е връзката между хората.

Изследване с хиляда американци на възраст между 34-93 години започва отново с два въпроса: „Колко стрес сте преживяли предходната година?“ и „Какъв период от време сте помагали на хора от вашето обкръжение?“ В края на изследването резултатите показват, че тежките стресови ситуации повишават риска от смъртност с 30%, но отново не при всички. При хората, грижещи се и помагащи на другите не се отчита никакъв риск от смъртност поради стрес.
Това изследване показва, че грижата дава психологическа и физическа устойчивост, а също – негативните ефекти от стреса не са неизбежни.

Запомнете: нагласата ви към стреса и начина, по който действате, могат да го трансфомират.

Вярата и знанието, съдържащо се в позитивната нагласа към стреса, дават възможност за превръщането на стресовата реакция в източник на енергия и сила. Така тялото ни дава възможност по-добре да се справим със ситуацията.

Влиянието на стреса върху здравето ни не е необратимо. Ако изберем да мислим и действаме осъзнато може да трансформираме преживяването. Решавайки да имаме позитивна нагласа и да го разглеждаме като нещо полезно, създаваме биологичната основа на силата и куража. Избирайки свързаността с другите, изграждаме психологическа и физическа устойчивост.

Прочетете още:
Семинар „Стресът – път към здравето“ – 15 декември, 19:00 ч.
Как да бъдем лечители на себе си
За силата на психиката и плацебо ефекта