Според съвременната психология след преживяване на травма или критична ситуация за човека са възможни два изхода. Първият, по-познатият, е състоянието посттравматичен стрес – част от тревожните разстройства, със симптоми като силна тревожност, депресивност, натрапливи мисли, неприятни спомени, нарушения в съня и паника. Но изследвания показват, че
това не е единственото възможно последствие от преживените трудности.
Какво е посттравматичен растеж?
В психологията е известен и феноменът посттравматичен растеж – преживяването на позитивна промяна вследствие на стълкновението с житейски кризи. Резултатите от проучвания показват, че въпреки по-разпространената идея за посттравматичния стрес, статистически е по-вероятно човек да преживее посттравматичен растеж.
Посттравматичнен растеж е период на възможности и предизвиква гледната точка, че травмата означава доживотно страдание и мъка. Чрез научните данни се доказва, че негативните събития освен деструктивни, могат, при това по-често, да бъдат стълба за личностно развитие – придобиването на добродетели и качества, развиването на ценни способности и умения, достигането до по-мъдро и осъзнато отношение към живота.
Растежът започва с преодоляване на травмата и възстановяване на психичното и физическото равновесие, но не спира там. Процесът отива отвъд тях, за да се разкрият в живота ни повече устойчивост, радост и възможности. Науката за посттравматичния растеж не твърди, че травмата е позитивна сама по себе си, а че може да бъде катализатор на позитивна промяна. Също така процесът на растеж и достигане до позитивната промяна не означава, че няма да присъстват негативни чувства и емоции, но въпреки тях, и дори заедно с тях, могат да се родят плодовете на по-хубавия живот.
Проблемите като подаръци под прикритие
Китайците са били прави да обозначат понятието „криза“ с йероглифите за опасност и възможност. Това не е просто позитивно мислене, а житейски факт и натрупана от милиони човешки животи мъдрост. Не е просто въпрос на гледна точка, но заложени в нас природни механизми, даващи възможност за оцеляване и достигане до нови нива на зрялост и развитие. Радвам се, че в срещите, които провеждам, имам възможността да наблюдавам как това се случва на практика с хората.
Ето някои ключови начини, по които съм забелязал да се проявява посттравматичен растеж в живота на хората:
- Повишаване на любовта и способността за нейното проявяване под формата на приемане, разбиране, грижа и отдаване
- Достигане до нови и ценни качества и умения, подобряващи живота
- Повишаване на емоционалната интелигентност и по-добро разбиране на собствените и чуждите емоции и чувства
- Увеличаване на щастието и субективното благополучие като следствие от преоценка на своите нужди и потребности
- Повишаване способността да се цени живота и откриване на неговата красота и дълбочина в различни ситуации
- Премахване на самоналожени ограничения като различни страхове, притеснения и убеждения
- Достигане до по-висша представа за живота и откриване на по-дълбок смисъл
- Постигане на по-голямо спокойствие и откриване на хармония, отвъд „хубавото“ и „лошото“
Ето и няколко въпроса, отговорите на които могат да стимулират процеса на посттравматичен растеж и да увеличат шансовете за позитивен изход от трудностите:
- Ако си представите, че е минала една година от тази ситуация, какво ще сте развили в себе си като качества и умения?
- Ако ситуацията не може да се промени и/или случилото не може да се предотврати, каква промяна трябва да се случи във вас?
- Ако искам да достигна до спокойствие отвъд обстоятелствата, какво трябва да проявите?
- Ако в проблема има скрита възможност, каква може да е тя?
За финал може да изгледате искрената история на Стейси Крамър относно нейния посттравматичен растеж и „подаръкът“, който го е направил възможен.
Следващия път, когато се изправите пред нещо неочаквано и нежелано, замислите каква е скритата в него възможност. Също така си спомнете, че най-трудните моменти в живота ни, след време се оказват трамплин към нови висоти.
Прочетете още:
Мисълта променя мозъка, клетките и гените ни
Истината за мозъка или защо ни се струва, че той иска да сме нещастни
Петър Дънов за смисъла на страданията
Be First to Comment