Интервюто е публикувано в сайта: uspelite.bg
Автор: Ивелина Червенакова
С какво те плени психологията, така че да започнеш да я изучаваш и да работиш в тази област?
В мен винаги е присъствал един подтик към мистичното, философското, психологическото. Като ученик четях книги, разпалващи интереса ми, а в девети клас вече имах намерение да уча психология.
Продължавам да бъда в плен на психологията, защото колкото повече я изучавам и прилагам, толкова повече отговори получавам, а където няма готови отговори, откривам подходящи въпроси. Също така е вдъхновяващо съприкосновението с вътрешния свят на личността. То е магическо пространство, в което като психолог мога да съм гост в едни от най-важните моменти за човека. Като усещане мога да го сравня с онези, придаващи смисъл и помнещи се дълго, приятелски разговори, в които достигаме до голяма дълбочина на споделянето и висота на съзнанието.
Какви са наблюденията ти върху работата, развитието и стремежите на младите българи?
Според мен младите българи все повече се пробуждат и желаят да се развиват, искат да участват активно в изграждането на своето бъдеще и да бъдат създатели на живота си. Особено в големите градове има много хора, които са с ново съзнание. Те се чувстват граждани на света и са съпричастни със случващото се на местно и глобално ниво.
Но също така съм запознат с проучванията, които показват големия брой млади хора, които са пасивни и имат нереалистични очаквания за себе си и света. Според мен това е световна тенденция и психологическа закономерност. Залитането в едната крайност, води до естественото стимулиране и на другата. Но подобна опозиция и поляризиране, може още повече да енергизира творческия импулс на активните младежи и да подсили желанието им за промяна.
Кои са трите неща от психологията, които прилагаш ежедневно?
Може би най-важното нещо, което прилагам, е да обръщам внимание на вътрешния си свят. Мога да го определя като саморефлексия и своеобразна душевна хигиена. Следя за чистотата на мислите, чувствата, емоциите, желанията, нагласите, очакванията и целите си. Осъзнатостта хармонизира вътрешния свят, а това е предпоставка за справяне с външния хаос.
Също се старая да проявявам емоционална интелигентност към себе си и другите. Важно е да се знае, че тя не е нещо, което имаме или нямаме, а е умение, свързано със способността да осъзнаваме и управляваме емоциите и чувствата си, което може да се развива. Често забравяме за важността на емоционалното ни състояние. То предопределя мислите и действията ни и влияе на биохимията и когнитивните ни способности.
Третото нещо, което правя ежедневно е медитацията. В последните години този древен метод бе преоткрит от западната наука и все повече изследвания доказват неговите ползи за психичното и физическото ни здраве. Освен това медитацията е от най-ефективните начини за укротяване на нашия хаотичен ум, който постоянно ни затормозява със спомени за миналото и притеснения за бъдещето, възпрепятствайки пълноценното присъствие в настоящето.
Читателите, на които им е станало интересно, могат да се включват в новата ми инициатива – 30-дневното предизвикателство „Без стрес на работа“. Чрез участието си в предизвикателството ще могат да развият навика и умението да медитират, а заедно с това да спечелят и много други ползи. Повече информация за събитието можете да откриете тук.
Психологията в България – мит или реалност?
Този въпрос може доста да се дискутира, защото самата психология има много разклонения и приложения в различни области. Като цяло има своите слабости и пропуски, но пък обществото има все по-голям интерес към психологията – четат се книги, посещават се събития, изучават се такива университетски специалности. Според мен това е добра основа за развитието на психологията. По отношение на моята сфера наблюдавам, че хората започват да припознават психолога като полезен специалист, към когото могат да се обърнат.
Много млади хора се страхуват от провал и заради това не правят първата крачка в своите начинания. Като професионалист какъв е твоят съвет за преодоляване на този страх?
Има различни подходи за справяне с този страх. Един вариант е да потърсим подходяща общност от хора, споделящи общи ценности и преследващи сходни мечти и цели. Присъствието в такава среда е голяма предпоставка за успех и източник на сила. Ако се замислим за миналото си, ще видим, че именно благодарение на общуването с подобни хора във важните за нас моменти сме придобивали необходимите мотивация, сигурност и увереност.
Важна е и нагласата, която имаме към страха. Той не винаги е нещо негативно. Понякога може да е измерител и проверка на стойността и мащаба на начинанията ни. При хората, които искат да решат важен проблем и да допринесат за обществото, страхът не е фактор. Ако го има, отношението на хората към него е по-различно и те успяват да го превърнат в мотивация и жизненост. Това е възможно, защото качеството на целите ни, определя страха и влиянието му върху нас.
Страхът е свързан с мисли и притеснения, свързани с това дали ще се провалим, какво ще кажат хората за нас. Когато целта надхвърля собствените ни интереси и е от значение за повече хора, подобни въпроси отпадат. Страхът се превръща от спирачка в ориентир, който ни дава ценна обратна връзка – да сме по-внимателни, да положим повече усилия за подготовка. За човека, който с начинанието си иска да удовлетвори не само своите нужди, страхът вместо затворения въпрос „Да го направя или не?“ му разкрива полезни въпроси, започващи с кога, как, какво. Така страхът става негов съюзник.
Какво би посъветвал хората, за да намерят пътя към успеха и щастието?
Рецептата е да си отговорим на въпроса какви искаме да бъдем (вместо какво искаме да имаме) и да насочваме мислите, чувствата и действията си в тази посока. Но когато имаме отговор на въпроса, е добре да направим проверка, изследвайки вярата, която го е породила. Често хората вярват, че нещо ще ги направи успешни и щастливи, но впоследствие се оказва, че то е било обвивка без съдържание. Важно е обстойно да проучим този въпрос, за да не се окаже, че сме градили живота си върху плаващи пясъци.
Щастието е винаги вътре в нас, но за да се прояви са необходими две неща. Първо, да имаме ясна представа какви са нашите ценности и какъв е смисълът на живота ни. Второ, всичко, което правим, да е в хармония с тях и ежедневно да откриваме начини как да ги изразяваме и утвърждаваме. Може би звучи предизвикателно, но това е стабилната основа, гарантираща ни независещо от обстоятелствата чувство на щастие. Мисля, че залогът си струва.
Be First to Comment