Тони Робинс: изходът от страданието е отдаването и служенето

Според Тони Робинс eмоциите са всичко, което имаме. Ако сме изнервени и не се чувстваме добре, каквото и да се случва покрай нас ще го възприемаме мрачно и този негативизъм ще се пренесе във взаимоотношенията и всички житейски области. Затова, за да бъдем щастливи, трябва да станем майстори на емоционалното си състояние – да се научим да променяме нежеланите и култивираме тези, които отключват най-доброто в нас. В тази статия представям насоките на Тони Робинс за справяне с едно от най-мъчителните състояния –  страданието.

Защо страдаме според Тони Робинс? 

Отговорът на Тони Робинс е категоричен: страданието се появява, когато сме прекалено фокусирани върху себе си. Ако изпитваме страдание, значи сме заети да мислим за нещо свързано със себе си и сме решили, че всичко се върти единствено около нас. Например може да страдаме защото сме получили или не сме получили нещо, заради нещо, което сме направили или не сме направили, заради начина, по който някой се е отнесъл с нас или не се е държал така, както трябва. Друга причина може да са притесненията за бъдещето или съжаления за миналото. Страданието се поддържа, когато сме обсебени от себе си и мислим постоянно за това, което ни се случва. Дори понякога може да изглежда, че се притесняваме за някой друг, например децата ни, но всъщност се притесняваме дали нещо не сме сгрешили, притесняваме се за това, което е било и относно това, което е трябвало да направим.

Тони Робинс: Изходът от страданието е даването и служенето

Ако приемем, че това е същността на страданието, логичното решение е да преместим своя фокус. Когато фокусът е насочен върху другите, човек се развива и спира да изпитва страдание. Защото чрез тази промяна се откъсваме от източника на негативност. Важно е да спрем да мислим само за себе си и да започнем да служим и да се отдаваме на нещо отвъд нас, на нещо по-голямо от нас самите като например близките хора, обществото, мисията ни или живота като цяло. Ето така човек може да спре страданието и да промени своето състояние.Това превключване може да се случи в рамките на минути. От нас зависи да направим съзнателния избор и мозъкът ни бързо ще се съгласи.

Ако си представим, че ни остава само една седмица живот, нямаше да „тъпчем“ върху негативното, а щяхме да се насочим към хората, които обичаме и нещата, които са истински важни. Но защо да чакаме? Може още сега да поемем отговорност за това, върху което се фокусираме. А енергията следва вниманието ни. Така ще започнем да даваме щастието, което желаем и да посяваме около себе си това, от което имаме нужда. Във всяка ситуация имаме избор дали да се фокусираме върху себе си или да обърнем внимание на това как можем да сме полезни на хората. Нужна е една мисъл „Как мога да бъда полезен? По какъв начин мога да им служа?“, за да излезем от мислите за себе си, които пораждат страдание. 

Най-важният избор

Животът ще продължи да ни поднася трудности и ще има много несигурни и преходни неща, но ето какво е сигурно – може да решим да живеем пълноценно и да поемем отговорност за състоянието си. За да улесним този избор, трябва да се разделим със заблудата, че външният свят определя състоянието ни и това, което чувстваме. От тази заблуда следва желанието хората покрай нас да се държат по определен начин, за да бъдем щастливи. Но ако очакваме това, значи никога няма да бъдем истински щастливи, защото от колкото повече външни фактори зависи щастието ни, толкова по-неустойчиво е то.

Неприятни състояния ще има, но от нас зависи колко дълго ще стоим в тях, преди да ги променим. Както казва Виктор Франкъл свободата на човека е в избора, който прави, между стимула и реакцията. Затова нека направим този избор – независимо от стимулите в нашето ежедневие, да бъдем в красиво състояние – щастливи, благодарни, вдъхновени. Това са състоянията, отключващи потенциала ни. Ако в този настоящ момент не можем да открием щастието, дори да получим повече от това, което си мислим, че ни трябва, няма да ни помогне. Но когато категорично решим да откриваме красотата, уроците и възможността да бъде полезни във всяка ситуацията, си гарантираме способността да превръщаме всичко, което се случва, в източник на развитие и любов. 

Благодарността прекъсва страданието

Един от най-лесните превключватели, променящи състоянието ни и спиращи страданието, е благодарността. Тя изисква малко усилие, но води до значими трансформации. Благодарността е толкова ефективно, защото няма как едновременно да изпитваме негативни емоции и да сме благодарни. Силата на метода зависи и от степента ни на практикуване. Всеки път, когато се появи страданието, може да започнем да благодарим. В началото може да ни е странно, да го чувстваме пресилено, но важното е да не спираме. В предишни статии сме говорили за силата на мисълта да променя мозъка, клетките и тялото ни. Също така знаем за изследванията, които показват, че благодарността води стимулира отделянето на хормони на щастието. Най-важното е да бъдем упорити, постоянни и да помним избора, който сме направили. 

А щастието…

Щастието е в прогресът – усещането, че се развиваме. А прогресът е в духовното. Духовното, без значение в какво точно вярваме, трябва да го живеем. В крайна сметка нещата опират до две неща – самоусъвършенстването ни като личности и степента на нашето даване и отдаване. Ако се развиваме – живеем, а ако освен това и даваме, се чувстваме десет пъти по-живи. 

Източник: Тони Робинс, „Часът на силата“

Прочетете още:
Как да управляваме емоционалните си състояния
Как психичните състояния влияят на биологията ни