Карл Юнг за причината за неврозите и тревожните състояния
Днес суеверието на съвременния човек е мотото: „Има ли воля, има и начин.“ И все пак, за да поддържа своето кредо, модерният човек плаща с цената на забележителна липса на интроспекция. Той е сляп за факта, че при цялата си рационалност и ефикасност, е обладан от „сили“, които са извън неговия контрол. Неговите богове и демони съвсем не са изчезнали, а само са получили нови имена. Те го държат в напрежение с тревожност, неясно разбиране, психологически усложнения, неутолима нужда от хапчета, алкохол, тютюн, храна – и най-вече широка гама неврози.
Когато съзнаваният живот е изгубил своя смисъл и обещание, то е като че ли настъпва паника, и чуваме следното възклицание: „Нека да ядем и да пием, защото утре умираме!“ Точно това настроение, родено от живот без смисъл, е, което причинява разстройството в несъзнаваното и предизвиква отключването на мъчително потиснатите импулси. Причините на неврозата лежат както в настоящето, така и в миналото; и само една съществуваща причина може да поддържа неврозата активна. Един човек не е туберкулозен, защото преди двадесет години е бил заразен с бацили, а защото огнището на инфекция е все още активно и днес. Въпросът, кога и как се е заразил, няма отношение към сегашното му състояние. Даже и най-точното познаване на предишната история на случая не може да излекува туберкулозата. Същото важи и за неврозите.
Усещането за един по-голям смисъл на живота на човека е издигането му над печеленето и харченето. Ако му липсва това чувство, той е загубен и нещастен.
Карл Юнг за приемане на съдбата и преодоляване на трудностите
Oще нещо последва болестта ми. Бих могъл да го формулирам като „да“ за съществуванието – едно „безусловно“ „да“ за това, което е, без субективни възражения, приемане на условията на съществуване такива, каквито са – каквито ги виждам, както ги разбирам. Приемане на моята собствена същност такава, каквато е. В началото на болестта имах чувството, че съм допуснал грешка в поведението си, че до известна степен сам съм си виновен и нося отговорност за неуспеха. Но когато човек поеме пътя на индивидуацията, когато живее своя собствен живот, той трябва да приеме и заблудите, иначе животът не би бил пълноценен.
Едва след болестта разбрах колко е важно да приемеш собствената си съдба. Защото по такъв начин присъства един Аз, който не би се огънал дори когато се случи нещо неразбираемо. Един Аз, който издържа, понася истината; Аз, който се справя със света и съдбата. Тогава дори и някакво поражение е победа. Нищо не се разрушава нито отвън, нито вътре, защото собственият континуитет е издържал на потока на живота и времето. Но всичко това може да се случи само тогава, когато човек не се намесва грубо в действието на съдбата.
Карл Юнг за истински важното в живота
Постигането на осъзнатост е култура в най-широкия смисъл на думата, а оттам следва, че себепознанието е същността и ядрото на това явление. Изтокът приписва на цялостната личност безспорно „божествено“ значение, а според стария християнски възглед себепознанието бележи пътя към cognito Dei (познанието на Бога) – решаващият въпрос за човека е дали той е свързан с безкрайността или не. Това е критерият на неговия живот.
Едва когато знам, че безкрайното е същественото, ще съм в състояние да отклоня интереса си от преходните и от всички неща, които не са от съществена важност. Но ако не знам това, бих претендирал, заради едно или друго качество, което смятам за свое лично притежание, че представлявам нещо в света – може би заради „моята“ красота или „моето“ дарование. Колкото повече човек изтъква фалшиви притежания и колкото по-слабо чувства главното, толкова по-неудовлетворителен е животът му. Той се чувства органичен, защото си поставя ограничени цели, а това поражда завист и ревност. Когато чувства и разбира, че още тук, в този живот се докосва до безкрайното, то неговите желания и нагласа се променят. В края на краищата човек е значим само поради същностното в него, а ако него го няма, животът му е пропилян. В отношенията си с другия също е важно дали безграничното е изразено в тях или не.
Нашето време премести ударението изцяло върху „тук“ и „сега“ и чрез това доведе до демонизиране на човека и неговия свят. Появяването на диктаторите и цялата мизерия, която донесоха, се корени във факта, че на човека бе отнета отвъдността поради късогледството на свръхумниците. Той стана жертва на неосъзнатостта, както и те, докато задача на човека би трябвало да е точно обратното: да осъзнае посланията на несъзнаваното, които напират отвътре, вместо да се идентифицира с тях или да не ги осъзнава. И в двата случая той би изневерил на своето предназначение – да създава все повече и повече съзнание. Докато сме в състояние да осъзнаваме, то единственият смисъл на човешкото съществуване е да можем да запалим светлина в мрака на чистото битие.
Карл Юнг за връзката с вътрешния водач и възможностите на душата
Нека да се изразим научно: развили са се инстинктивни защитни механизми, които се намесват автоматично, когато опасността е най-голяма, и тяхното влизане в действие е представено във фантазията с помагащи образи, които са неизкоренимо фиксирани в човешката психика. Тези механизми се задействуват винаги когато нуждата е най-голяма.
Като че ли в кулминацията на болестта деструктивните сили се превръщат в оздравителни. Това се вижда от факта, че архетиповете съществуват самостоятелно и служат като духовни водачи на личността, измествайки неадекватния Аз с неговите безплодни желания и стремежи. Както би се изразил религиозният човек: ръководството дойде от Бога.
Трансформацията започва в момента, когато в теми на сънища и фантазии се появява източник, който в съзнанието не може да бъде показан. За пациента е едно истинско просветление, когато от скритите дълбини на психиката се появява нещо, за да го срещне – нещо странно, което не е „Аз“ и следователно е отвъд достъпа на личния каприз. Той е спечелил достъп до изворите на психичния живот и това бележи началото на оздравяването.
Цитатите на Карл Юнг са взети от книгата „Спомени, сънища, размисли“
Be First to Comment