Не забравяй за Сърцето, останалото ще дойде! Шалва Амонашвили

В тази статия споделям няколко откъса от книгата на Шалва Амонашвили „Без Сърце какво ще разбереш?“. Шалва Амонашвили е педагог и доктор на психологическите науки, който развива хуманитарната педагогика. В неговата книга открих ценни и вдъхновяващи размисли, посветени на силата на сърцето. Според него именно то е основата, върху която човек може да изгради щастлив живот. Там се крият всички решения на нашите притеснения и тревоги. Когато нещо ни измъчва, поуката е да се обърнем към сърцето си.

В книгата Шалва Амонашвили споделя как е достигнал до това знание още като малко дете, благодарение на неговия дядо. Един урок от мъдрия старец, който ще очертае и пътя на Шалва и неговите професионални и душевни търсения:

– Дядо, какво си шепнеш? – попитах аз, виждайки го да си мърмори нещо преди сън.

– Полагам мисъл на сърцето си, синко – отвърна той.

– Какво значи това?

– Не искам да се скарам със съседа, който ме подведе, а как точно да постъпя, не знам. И ето, полагам мисълта на сърцето си и заспивам, а на сутринта то ще ми подскаже какво да направя.

– Откъде знае сърцето, дядо?

– Сърцето всичко знае, синко. Аз цял живот се уча от него. И теб съветвам: когато търсиш отговор на сложен въпрос, когато нещо ти е непонятно, сложи мисълта преди сън на сърцето си и на сутринта отговорът ще ти се открие.

Колко често забравяме да се вслушаме в себе си. Колко често прибързваме, водени от напрежението на момента. И колко рядко си позволяваме да притихнем, да насочим мисълта и чувствата си към центъра на нашия живот, за да уловим в неговия ритъм търсения отговор. Но какво може да открием там?

Един отшелник напуснал уединението си, за да донесе на хората ценно знание и разпитвал всеки срещнат:

–  Имаш ли Сърце?

Неразбиращите хора го питали:

–  Защо не говориш за милосърдие, търпение, преданост, доброта, любов, за всички благи основи на живота, а само „имаш ли сърце“?

Той им отговарял:

– Ако хората не забравят за Сърцето, останалото ще дойде!

Наистина, можем ли да се обърнем към любовта, ако няма къде да я подслоним? 

И къде да поместим търпението, ако неговата обител е закрита?

За да не загубите тези и други ценни благословения на Душата, необходимо е да създадете за тях градина, която се нарича Сърце.

Не са ли точно тези дарове на душата основата на всяко щастие, силата, която може да ни преведе през всяко изпитание на съдбата. Защото не са ли всички проблеми само следствие от загуба на връзката ни със Сърцето? От изоставянето на основния път – пътят със Сърце.  

Хора, върнете се при вашето Сърце! Всичките ви съкровища – вечни и непреходни – са в него!

Цялото ви благородство възниква в Сърцето, всичките ви благословения се събират в Сърцето!

То съдържа тайната на съдбата ви!

Помислете за Сърцето, мислете със Сърцето!

Дръжте Сърцето си чисто!

Не го хвърляйте, не забравяйте, не оставяйте да се превърне в блато с тъмни създания!

А за финал една история, която Шалва Амонашвили описва в книгата като пример за силата на Сърцето, която се надявам да послужи и за вашето вдъхновение. Той записва тази история по разказа на негова позната:

Бях много болна и умирах. Лекарите се отказаха да ме приемат в болница, защото нямало никаква надежда. Моята любима баба три дни и три нощи не напусна леглото ми, стояла на колене и се молела. Аз бях в безсъзнание, но по някаква причина възприемах молитвата ѝ, виждах как думите ѝ се превръщат в трепкащи лилави светлини. Аз им се радвах. Тогава видях Сърцето на баба, то беше обгърнато в огън, хвърлящо пламъци… Останах жива. Сърдечната огнена молитва на баба ме спаси.

Какво би станало, ако се обърнем със същия плам към своето Сърце, ако пробудим спящите в него сили?
Оставям на вас да проверите.

Ако статията е пробудила във вас въпроси или бихте искали да споделите опит с прилагане на описаната в началото техника, може да ми пишете на фейсбук месинджър – тук.

Прочетете още:
Молитвата е най-силният акт в човешкия живот