Вътрешен мир и войната на желанията
Напълно нормално е вътре в себе си да имаме много желания. Нашата същност е такава, че постоянно искаме и желаем нещо. Но е факт, че наличието на много желания може да доведе до вътрешни конфликти, защото всяко си иска своето и ни тегли в различна посока. Силата, която може да ги хармонизира, е измерението на нашето съзнание, което в ОИДА терапия наричаме интелигентност или нашия разум. Именно той трябва да примири и да внесе мир между различните конфликтуващи части на личността ни.
Вътрешен мир = помиряване между отделните субличности
Например, някоя част от нас може да има силно желание за сладолед, и то в такава степен, че да иска поне пет сладоледа наведнъж. Но другата казва, че е по-добре да направим подарък на своята приятелка. И така те започват да спорят една с друга, като всяка дава своите аргументи. Например частта, която иска сладолед, може да каже:
– В крайна сметка след този дълъг работен ден трябва да разпуснеш, да направиш нещо за себе си. Ти все правиш нещо за другите, цял ден на работа си правил неща за колегите си. Направи нещо за себе си. Заслужил си го.
А другата отговаря:
– Представи си колко излишни пари и калории са това. По-добре се прибири и направи вечеря. И тя ще е доволна, и за здравето ти ще е по-добре.
Така възниква конфликт между различните наши потребности. Важно е да обърнем внимание, че в примера и двете потребности са проявление на нашето Аз. Не бива да категоризираме едната като добра, а другата като лоша. И в двете се проявява нашата индивидуалност. Затова задачата на разума не е в това да отхвърли едната от частите, а в това да намери адекватен начин, по който да се удовлетворят потребностите и на двете. Разумът трябва да е внимателен към потребностите на всяка субличност.
Например субличността, която иска сладолед, изразява потребността на личността да направи нещо за себе си. И това е важно желание. Ако не му обърнем внимание, няма да сме удовлетворени от нищо друго. Животът ще се превърне в сиво и скучно задължение, изпълнението на което няма да ни носи радост. Разумът може да отхвърли конкретната форма за реализиране на потребността, предложението, което дава субличността (яденето на пет сладоледа), но не трябва да отхвърля самата потребност.
Вътрешен мир = откриване на нашите потребности и нужди
Разбира се, това не се отнася за някои наши низши потребности и страсти, които понякога се появяват в съзнанието ни. С тях трябва да се отнасяме с необходимата строгост. Но в много други случаи разумът е длъжен много внимателно да се отнася към потребностите, които изразяват нашите субличности. За да може да се разреши конфликта представен в примера, разумът трябва да приеме и двете личности. Това прилича на начина, по който майката може да изслуша капризите на двете спорещи деца, без да отхвърля нито едно от тях. Тя им казва, че обича и двете и се опитва да разбере нуждите им. И като се замислим, самото отношение на майката вече в голяма степен може да понижи напрежението и да намали конфликта.
Прочетете още: Първият ОИДА коучинг семинар в България
Психологията наблюдава същото по отношение на вътрешния ни свят. Когато желанията срещнат съпротива, те се разгарят още повече. Затова нагласата внимателно да се отнасяме към дълбоките си потребности позволява придобиване на вътрешна хармония. Този стереотип и инстинктивна реакция, че е необходимо да се борим със себе си, води единствено до засилване на вътрешния конфликт и напрежението. Конфликтът вече е заложен в нас от многообразието на желанията. Ако започнем да се отнасяме към тях като към нещо незаслужаващо внимание, като към нещо низше, на което не трябва да се доверяваме, само ще го засилим.
Как да придобием вътрешен мир
- Да се научим да виждаме отвъд формата на конкретното желание каква е скритата в него потребност. Каква е лежащата в основата му потребност, която образува даденото желание? Коя е нашата нужда, която иска да бъде удовлетворена?
- Да приемем своята потребност, а не да я отхвърляме.
- Да решим как по по-подходящ и адекватен начин бихме могли да я реализираме.
Хармоничната и цялостната личност възниква благодарение на подобно отношение към вътрешния ни свят. За съжаление доста често действа навика да потискаме собствените ни желания. В случая с желанието за сладолед би могло просто да го отхвърлим, считайки го за неуместно. Но тук е важно да обърнем особено внимание: желанието за сладолед – това е просто формата, чрез която в дадения момент се проявява потребността за почивка, разпускане, желанието да направим нещо за себе си.
Ако тази форма по една или друга причина в дадения момент не е приемлива за разума, той може да я отхвърли, но е важно при това да се отнесе с уважение към самата потребност и да обмисли вариант как би могла да бъде удовлетворена по друг начин. В контекста на споменатия пример може да предложи да отидем на разходка с приятели или да гледаме хубав филм. В тези други форми би могла да се реализира потребността за отпочиване и презареждане. И така по естествен начин вътре в нас ще се спре противопоставянето с други потребности и желания.
Вътрешен мир – мисията възможна!
Голяма част от вътрешните ни конфликти ще си отидат и ще може да се освободи енергия за други неща и психическо пространство за важното. А това никак не е малко. Защото много често в нас кипят и се бунтуват нашите нереализирани потребности, които ни пречат да се почувстваме умиротворени и да се отворим към света. Подобни конфликти изцеждат нашата психическа енергия напразно. Затова подходът на приемане на нашите желания, откриването на заложените в тях потребности и решаването как да ги удовлетворим ни позволява да придобием по-голям вътрешен мир и цялостност.
Статията е създадена по размисли на руския психолог Олег Гадецки. Ако ви е харесала и бихте желали да споделите нещо или да зададете въпрос, може да ми пишете на фейсбук месинджър.
Прочетете още:
Първият ОИДА коучинг семинар в България
Умора и отпадналост – причината, която пропускаме
Be First to Comment