Методи на възпитание - как да развием правилна нагласа у детето

От какво зависи успехът на нашето дете в училище и живота?

Има ли ключ за отключване на неговото желание за развитие и учене?

Според психологът от Станфордския университет Карол Дуек отговорите на тези въпроси се крият в откритите от нея две основни житейски нагласи – фиксираната нагласа и нагласата за растеж. От ранна детска възраст хората проявяват една от двете.

Каква е разликата между тях?

Децата с фиксирана нагласа:
– приемат, че имат определено количество качества и способности, което не може да бъде променено
– избират да правят лесни и познати задачи, с които могат да се справят и отказват нови предизвикателни задания, защото се притесняват, че може да не се справят с новите и по този начин качествата и уменията им ще бъдат поставени под въпрос
– са възприемчиви за информация отнасяща се към настоящите им способности и постигнати резултати на дадена задача и пренебрегват информацията, която би могла да им помогне в научаването на нещо ново и обогатяването на способностите им
– aко са допуснали грешка, не желаят да чуят верния отговор, защото вече са се провалили
– искат да са сигурни, че ще успеят, за да изглеждат умни
– проявяват глад за одобрение и страх от отхвърляне

За тях:
– успехът е свързан с това да докажат, че са умни и талантливи
– провалът се преживява като спънка, която показва липсата на качества и умения
– усилието е лошо нещо, защото както провалът, показва, че не сa достатъчно умни и талантливи

Децата с нагласа за растеж:
– вярват, че качествата и способностите, с които разполагат в настоящето, са само началната точка на развитието им и могат да бъдат култивирани чрез полагане на усилия, упражнения и придобиване на опит

– чудят се как така някой ще иска да реши същия пъзел повторно, след като няма да научи нещо ново
– възприемчиви са за информация, помагаща им да разширят познанията и уменията им, независимо дали са познали или не верния отговор; техният приоритет е ученето, а не капана – успех или провал
– искат да се развиват, защото тяхното определение за успех е „да ставаш по-умен“
– 90% от изследваните ученици с нагласа за растеж приемат ново, по-сложно задание
– в ситуации на провал не се обезкуражават, защото не се възприемат като провалили се, а като учещи се

За тях:
– успехът е в научаването и развиването на нещо ново, в усъвършенстването
– провалът е в това да не се развиваш, да не се протегнеш към нещата, които цениш, да не оползотворяваш потенциала си
– усилието е това, което те прави умен или талантлив

Как да развием нагласа за растеж у детето си?

1.Да го хвалим умно

Да се фокусираме върху полаганите от него усилия, а не върху настоящите способности и умения. Да поощряваме предприетите действия, съпътстващия резултатите и използваната от него стратегия. По този начин развиваме у него качества като постоянство и упоритост, както и проява на усърдност и старание. Повишаваме ангажираността му към образователния процес, желанието му да научава нови неща и да се усъвършенства.

Изследванията показват, че похвалата насочена към уменията и способностите стимулира и подсилва фиксираната нагласа. Докато похвалата насочена към положените усилия подсилва нагласата за растеж.

При по-трудни задачи, на които учениците не се справят толкова добре, децата, хвалени за уменията им, си мислят, че в крайна сметка не са умни и талантливи, защото ако успехът показва, че те са умни, всичко по-малко от успех показва липсата на качества.

За децата, хвалени за положените усилия, трудността е просто показател, че трябва да положат повече усилия, а не знак за провал или за слаб интелект. Те показват и повишено представяне при по-сложните проблеми, докато първите показват все по-лоши резултати.

2. Да променим представата му за полаганите усилия

Да обясним на детето, че когато полага усилия и нещо му е трудно, не значи, че не е достатъчно умно и способно. Точно обратното – когато полага усилия и се упражнява, в мозъка му се създават нови невронни връзки, които го правят по-умно и повишават качествата и способностите му.

Проведените изследвания за резултатите от промяна на нагласата към полаганите усилия показват, че академичното представяне на учениците многократно се повишава!

Да променим нагласата на детето спрямо усилията и да му обясним, че те са знак за „поумняване“ е най-лесното и ефективно нещо, което изцяло ще промени живота му. Така ще го мотивираме да бъде любознателно и ще го насочим към разкриване на потенциала си.

Развиването на нагласа за растеж ще го предпази от това да търси постоянно одобрение и да се съмнява в способностите си. Вместо чувство на несигурност и страх от провал, ще преживява удовлетворението от това да се развива и да учи през целия си живот.

Ако статията ви е била интересна или е предизвикала въпроси, може да ми пишете на фейсбук месинджър.