При безсъние силното желание да заспим не ни позволява да заспим
Който и да е хванат в нервното очакване за безсънна нощ, разбираемо иска да заспи. Именно това желание не му позволява да се отпусне и да заспи, тъй като заспиването има за своя предпоставка преди всичко релаксацията. Тя обаче не се случва. Точно обратното, страдащите от безсъние се наблюдават с напрегнато внимание, търсейки толкова желания сън. Не само че безсънието се очаква тревожно, но и актът на заспиването се подлага на внимателен анализ до такава степен, че няма как то да не стане невъзможно. Именно енергичното желание да се заспи прогонва съня.
Заспиването се нарушава от твърде силно намерение, както и от твърде голямо внимание. В основата и на двете обаче е именно тази изпреварваща тревожност, това тревожно очавкане на нарушение, което, от една страна, поражда насиленото желание за ненарушена функция, а от друга, предизвиква еднакво интензивното внимателно самоизследване на предизвикващото ужас нарушение.
В такива случаи човек може да си припомни известната история за стоножката, която рухнала в мига, в който съзнателно направила безплоден опит да задвижи всичките си сто крака. Тя вече не знаела с кой крак трябва да започне цялата верига от стъпки, нито в каква последователност трябва да вдига краката си. Рефлексията нарушава извършването на всеки акт, който в нормалния случай се осъществява несъзнавано и автоматично.
При безсъние хората попадат в този омагьосан кръг
Появява се тревожност, която може да прерасне в т.нар. страх от леглото. Хората с безсъние са уморени през целия ден, но едва ли е моментът човек да си легне, когато го обземе страхът от предстоящата безсънна нощ. Те стават неспокойни и възбудени, и тази възбуда вече не им позволява да заспят. В този момент правят възможно най-голямата грешка: нетърпеливо очакват да заспят. С концентрирано внимание напрегнато наблюдават какво става с тях; колкото повече фокусират вниманието си, толкова по-малко са в състояние да се отпуснат достатъчно, за да заспят. Защото сънят в крайна сметка не е нищо друго освен пълна релаксация, едно потъване в несъзнаваното, а всяко мислене и желание за сън единствено пречат на човек да заспи.
Както веднъж е казал Дюбоа, сънят е като гълъб, който стои на ръката, ако човек я държи неподвижна, но излита в момента, в който човекът посяга, за да го хване. Сънят се подплашва, ако човек се стреми към него, и колкото по-напрегнат е този стремеж, толкова по-вярно е това. Вески, който нетърпеливо чака да заспи и тревожно да се самобалюдава за признаци на заспиване, прогонва съня.
Най-важното нещо, което човек трябва да знае при безсъние
Първото нещо, което човек трябва да знае е, че тялото винаги получава минималното количество сън, от което има абсолютна нужда. Човек трябва да знае това и от него да извлича доверие в собственото си тяло. Със сигурност това количество сън е специфично за всеки човек и е различно за всеки. То обаче не се свежда до продължителността на съня, а по-скоро до т.нар. количество сън, а това количество сън е продукт на продължителността на съня и неговата дълбочина т.е. има хора, които изобщо не е нужно да спят дълго, защото макар да спят кратко, стнят им е дълбок.
Вярно е и че при един и същ човек дълбочината на съня варира в хода на нощта и има различни типове, диференцирани според кривата на техния сън. Един тип хора спят най-дълбоко преди полунощ, а друг тип достигат максималната дълбочина на съня едва с наближаването на утрото. Ако последните са ограбени от няколко часа от сътрешния им сън, ествествено са ограбени от по-голямо количество сън, отколкото типовете, които спят дълбоко в полунощ и чиято крива на съня вече се снижава с наближаването на утрото.
Ефективен психологически метод, който да прилагаме при безсъние
Ако наистина е вярно, че напрегнатият стремеж и опити да се заспи прогонват съня, тогава какво би станало, ако човек легне и не се стреми да заспи, а по-скоро изобщо не се стреми към нищо и дори не се стреми да заспи? Ефектът ще е, че човекът ще заспи.
С други думи, на мястото на страха от безсъние трябва да дойде именно намерението да се прекара безсънна нощ – съзнателният отказ от сън. Човек просто трябва да формулира намерението: днес изобщо не искам да спя, тази нощ просто ще се отпусна и ще мисля за това или онова – за последната вакацния или за предстоящата вакация и т.н. Ако, както видяхме, желанието за сън прави заспиването невъзможно, тогава желанието да не се спи парадоксално предизвиква сън. Защото тогава вече човек поне не се страхува от безсънието, и така е в по-добра позиция да заспи.
Клиничен случай и пример как е приложен методът при безсъние
54-годишна пациентка, която станала зависима от сънотворните лекарства, била отведена в болница. Около 22 ч. тя излиза от стаята си и иска сънотворно хапче: „Моля ви, може ли да получа сънотворните си таблетки?“. Лекарят ѝ отговаря: „Съжалявам, днес свършиха, а сестрата е забравила да поръча нови“. Тя отвръща: „И сега как се очаква от мен да заспя?“ Той и предлага: „Днес ще трябва да стане без сънотворни“. Два часа по-късно тя отново се появява и казва: „Просто не става“. Той ѝ отговаря: „Ами ако легнете отново и за разнообразие се опитате не да спите, а да останете будна през цялата нощ?“ Тя оговоря: „Винаги съм мислела, че съм луда, но ми се струва, че вие сте луд. Наистина ли имате предвид това, което предложихте?“. „Естествено, че го имам предвид. Опитайте поне веднъж! Искаме да видим дали можете да останете будна през цялата нощ. Окей?“ Тя се съгласява. На следващата сутрин, когато сестрата влиза в стаята ѝ, за да отнесе закуската, пациентката още спяла.
Статията не е авторска, а откъс от книгата на психиатъра Виктор Франкъл „Теория и терапия на психичните разстройства“, който избрах да споделя с вас, защото дава ценни насоки при безсъние. Ако информацията ви е била полезна или имате въпрос, може да ми пишете във фейсбук месинджър тук.
Прочетете още:
Тревожност и депресия. Полезни насоки на Виктор Франкъл
Виктор Франкъл: „Отчаянието е страдание, лишена от смисъл“
Be First to Comment