Статията не е авторска, а откъс от лекция на психолога Марина Таргакова
Срещат се телата, но не и сърцата ни
Може 20 години да живеем рамо до рамо с някого, но никога да не се срещнат душите ни. Обикновено общуваме на нивото на собствените представи и чувства, забравяйки, че връзката с другия е нещо съкровено. А за да може да почувстваме тази съкровеност и дълбочина, е необходимо по-правилен начин да настроим съзнанието си. Тогава ще се видим такива, каквито сме в действителност и между нас ще се осъществи истинска среща.
Разделяме се още преди да сме се събрали
Преди време една моя позната се обърна към мен за помощ. Тя ми сподели, че съпругът й е диагностициран с психиатрична диагноза поради психотичен епизод. По това време отношенията в семейството вече били на на разпадането и жената просто търпеше съпруга си заради децата. Тя имаше свой собствен бизнес, който ѝ отвличаше вниманието от семейните проблеми. Но вътре в нея нарастваше желанието за развод, което се обостри още повече с критичната ситуация и получената диагноза. Бащата, въпреки всички странности, беше добър. По времето, когато се обърна към мен вече бяха спрели да ходят по лекари, но убежденето на моята позната, че съпругът ѝ е ненормален се засилваше с всеки изминал ден.
На което обръщаме внимание, то се засилва
След като проведохме една консултация я посъветвах всеки ден да намира нещо добро в характера и действията на своя съпруг и да го записва в една тетрадка. Тя не беше много уверена, че има смиъл да го прави, но въпреки това реши да опита. След известно време жената дойде при мен и каза: “Представи си, оказва се, че в него има толкова много добри и хубави неща, които не забелязвах преди! Но сега, когато започнах да го гледам от такъв ъгъл, нещо се промени в душата ми.“
Малко след това се случил един инцидент. По някакъв начин съпругът ѝ случайно намерил тази тетрадка със записките и шокиран, със сълзи в очите, я попитал: „Наистина ли ме виждаш по този начин?“ Разбира се, той не е знаел, че този дневник на благодарността е успешно изпълнената домашната работа от срещата ѝ с психолога, следствие на усилията ѝ да „работи“ върху себе си, своята нагласа и начин на мислене.
Съпругът видял резултата и в крайна сметка това обърна връзката им на сто и осемдесет градуса. Мъжът ѝ признава, че много я обича и упреква себе си, че не може да я направи щастлива. От този момент те започват един друг да се опознават по пълноценен и истински начин. Така откриват невероятни качества, които всеки от тях притежава. Скоро след това моята позната ми разказа: „Не знаех, че през целия си живот съм живяла със светец! Колко много неща е трябвало да изтърпи и през какво е трябвало да премине…“
А вие сигурни ли сте, че познавате своите близки? Чувствате ли техните нужди? Те чувстват ли вас?
За повече подобни размисли може да ме добавите във фейсбук
Be First to Comment