Страхова невроза и екзистенциална криза – клинични случаи на В. Франкъл

Статията не е авторска, а извадка от книгата на Виктор Франкъл „Лекарят и душата“

Причини за неврозата

Физиологичните причини за неврозата са крайно различни и във всеки конкретен случай на преден план излиза веднъж една, друг път, друга. Тук спадат предимно конституционални причини (наследствена предразположеност), но също и фактори на средата. Към конституционалните спадат вегетативната лабилност и ендокринната стигматизация. В ролята на фактори на средата за възникване на невроза могат да бъдат например възстановяването след тежко физическо заболяване или закъснялата афективна реакция на организма след преживяна силна уплаха. Наред със соматогенните псевдоневрози обаче съществуват психогенни и описаните от мен ноогенни (духовни, екзистенциални) неврози. Сега ще представя два случая от третия вид, ноогенни неврози.

Хипохондрия и страх от смъртта

Един подобен случай представлява постоянният страх на млад мъж, че ще умре от карцином. По време на екзистенциалната анализа на този случай трайната обсебеност на болния от въпроса за бъдещата му смърт се оказаха проява на незаинтересованост към въпроса за настоящия му начин на живот. Страхът му от смъртта бе страх на съвестта – онзи страх от смъртта, измъчващ всеки, който вместо да реализира предоставените му възможности, ги е пропилял, вследствие на което досегашното му съществуване неизбежно му изглежда безсмислено. Невротичен еквивалент, с която нашият пациент е минал покрай най-важните си възможности, е живият и обсебващ интерес към смъртта. Посредством своята карцинофобия той, така да се каже, се самонаказваше за „метафизичното си лекомислие“. Зад подобен невротичен страх следователно се крие екзистенциален страх. Във фобийния симптом този страх изглежда просто се специфицира. Екзистенциалният страх се сгъстява до хипохондрична фобия по пътя на концентрацията на първичния страх от смъртта върху една конкретна смъртоносна болест. В хипохондричната невроза следователно трябва да виждаме отлагане на екзистенциалния страх върху един отделен орган. Предизвиканият от угризенията на съвестта страх от смъртта се изтласква и бива заместен от страх от заболяване на някой отделен орган.

Екзистенциалната причина за страха

В невротичните процеси постоянно се сблъскваме с кондензацията на екзситенциалния страх – страха от смъртта и същевременно от живота като цяло. Първоначално тоталният страх изглежда търси конкретно съдържание, предметен заместител на „смъртта“ и „живота“, репрезентант на „граничната ситуация“, символна репрезентация. Тази репрезентативна функция се поема например при агорафобиите от улицата, а при сценичната треска – от сцената. Често думите, с които болните описват симптомите и оплакванията си и на които изглежда придават символен смисъл, ни насочват по следите на същинската, екзистенциална причина за неврозата. Така например една пациентка сравняваше своята агорафобия с усещането, че виси във въздуха – в действителност това бе най-удачният израз на духовната ситуация, в която се намираше.

Цялата невроза бе душевен израз на въпростноото разположение на духа. От екзистенциално-аналитичната гледна точка страхът и световъртежът, които обземаха нашата пациентка на улицата, трябва да се тълкуват като израз – „вестибуларен“, ако може да се изразим така – на екзистенциалната ѝ ситуация; аналогично описва страха си и една страдаща от сценична треска актриса: „Всичко е чудовищно голямо.. всичко ме преследва… страхувам се, че животът си отива.“ Друга пациентка описваше агорафобийните си преживявания буквално по следния начин: „Същата празнота, която ме обгръща в духовен план, виждам и в пространството… Не знам къде съм, нито къде отива.“.

Неврозата запълва житейската празнота

С това, че екзистенциалната анализа на някой случай на страхова невроза е схванала неврозата като форма на екзистенцията, като начин на съществуване, на човешка позиция и духовен избор, е поставено началото на логотерапията като адекватна, специфична терапия. Да вземем за пример един конкретен случай на климактерийна страхова невроза. Независимо от ендокринните смущения като соматогенна предпоставка на заболяването, истинските ѝ корени трябва да се търсят в духовното, екзистенциалното измерение: в преживяването на житейската криза като екзистенциална криза, в заплахата за духовното равновесие на човека, произтичаща от негативния житейски баланс. Като красива жена пациентката бе разглезена от обществото. Сега обаче тя трябваше да се изправи пред онази част от живота си, в която еротичното губеше своето значение и в която трбяваше да устои въпреки отиващата си красота. От еротична гледна точка тази жена вече бе вън от играта. Сега тя чувстваше живота безцелен, лишен от съдържание – собственото ѝ съществуване ѝ изглеждаше безсмислено. „Сутрин ставам – казваше тя – и се питам: а днес какво? Нищо…“ В този момент се появи страхът. И тъй като животът ѝ бе безсъдържателен, тъй като не бе в състояние да води изпълнен със съдържание живот, тя трябваше да вгради страха в живота си.

Когато заживеем смислено, страхът изчезва

Сега трябваше да потърси житейско съдържание, да открие смисъла на живота си, а с това и самата себе си, своя Аз, вътрешните си възможности – този път далеч от любовните успехи и общественото признание. Трябваше да бъде накарана да загърби страха си и да се обърне към стоящите пред нея задачи. Тази позитивна цел на екзистенциалн-аналитичната логотерапия може да бъде постигната още преди негативната цел на всяка психотерапия в тесния смисъл на думата. При определени обстоятелства постигането на позитивната цел вече само по себе си е в състояние да освободи болния от неговия страх, лишавайки този страх от екзистенциалната му основа. Защото като екзистенциален невротичният страх става безпредметен веднага щом бъде преоткрита смисловата пълнота на живота и, така да се каже, не остане място (или „време“, както спонтанно се изрази тази пациентка) за страх.

Онова, което трябваше да се направи в случая, бе да се доведе този конкретен човек, поставен в една конкретна ситуация, до съзнанието за собственото му житейско призвание. Сега той трябваше да „стане онова, което е“. Пред очите си тя имаше „образа на онова, което трябваше да стане“ и докато не станеше такава, нямаше да намери покой. Климактерийната криза трябваше да бъде трансформирана в едно прераждане „от духа“ – в това се състоеше задачата на логотерапията в конкретния случай, при което на терапевта се падаше ролята на акушер в Сократовия смисъл. Екзистенциалната анализа се стреми да отведе човека до съзнанието за собствената му автономна отговорност.

Осъзнатостта за смисъла и поемането на отговорност въздействат върху физическите симптоми

В крайна сметка нашата пациентка успя да открие своята „житейска задача“. С пълното посвещаване на новото съдържание на живота, с отдаването на новооткрития смисъл на собственото съществуване и преживяването на себеосъществяването в него не само се роди един напълно нов човек, но и изчезна цялата невротична симптоматика. Всички функционални сърдечни смущения като усещането за безпокойство в сърдечната област и сърцебиенто изчезнаха, въпреки че климактерийната им причина бе останала. Така пролича до каква степен това кардиално-невротично чувство на безпокойство е било за пациента израз на духовното безпокойство, на цялостната угнетеност на тази жена. Неспокойно бе сърцето на нашата пациентка, докато не намери покой в съзнанието за уникалното и неповторимо житейско призвание, в съзнанието за отговорността и дълга пред това житейско призвание.

Откъс от книгата „Лекарят и душата“. Ако имате въпроси или желаете да споделите нещо, може да ми пишете във фейсбук тук.